От дълго време не съм попадал на First Person Shooter игра като Rainbow Six Siege, която да задържи вниманието ми дори и след първите един-два часа. Това е така, тъй като аз харесвам по-динамичните игри от типа на Quake и Unreal Tournament. Но Rainbow Six Siege ми допадна поради своята разчупеност и интригуващ геймплей.

Възможността да стреляш през почти всичко и многото опции за атака и защита правят играта толкова интересна. Първоначално си мислех, че това ще е нейната слаба страна, защото би те карала да се чувстваш  застрашен от всички страни. Като започнах да играя обаче, осъзнах, че това важи не само за мен, но и за противниците ми, затова и бързо започнах да преценявам как да процедирам в различните ситуации (атакуващ — защитаващ).

Бях забравил, че това е ТАКТИЧЕСКИ shooter и че трябва всъщност да мислиш много повече за това как и откъде да минеш, за да успееш да подсигуриш целта си с възможно най-малко съпротивление. Това много разчупва геймплея и е основната причина Siege да ми хареса до такава степен. Тренировъчните мисии (Situations), които би трябвало да те подготвят за истинската част на играта, а именно Multiplayer режима, са доста приятни и предизвикателни. Въпреки това, не могат да заместят липсата на Single player режима, но за това ще спомена по-късно в статията.

Multiplayer-ът е причината тази игра да ми е толкова забавна. Това да се събереш с няколко приятели и да се разберете кой откъде ще мине, кой ще разбие или подсили дадена стена, е безценно преживяване. Режимът се дели на 3 раздела: Bomb (обезвреждане на 2 бомби), Hostage (спасяване на заложници) и Secure Area (подсигуряване на стая, в която има химична лаборатория), като всички те са Casual или Ranked.

Terror hunt е любимият ми режим, защото там мога да се забавлявам дори и без помощта на отбора ми. В него 5 човека се изправят срещу определен брой „терористи“ (броят им зависи от трудността), управлявани от A.I. Играта е доста предизвикателна, особено ако не си достатъчно подготвен.

Конзолното копие ми се струва по-трудно от това за PC, най-вероятно заради по-сложния контрол. Но това не означава, че не е едно от най-добрите shooter-и за конзола от известно време насам. Лично аз го харесвам повече от Star Wars: Battlefront.

Като цяло играта е била проектирана с идеята да бъде състезателна. Това е както предимство, така и недостатък. Въпреки че тази отборно ориентирана насока я превръща в толкова интересна и зарибяваща за играене, основният ѝ проблем е в това, че са използвали идеята на free to play модела. Това да имаш in-game currency, с която да си купуваш персонажите за игра, без да имаш възможност да ги пробваш чрез безплатна ротация, е доста досадно, особено като включим и факта, че даден герой може да присъства само веднъж в дадена игра. Това допълнително усложнява трудността, тъй като може да си отключил само един оператор, а някой да ти го вземе и да ти се наложи да играеш с основния такъв, лишен от специални умения. След като това ти се случи 2-3 пъти, разбираш, че или трябва да имаш поне 10 персонажа, от които да избираш (което изисква огромен брой точки), или да се предадеш и просто да започнеш да играеш само с основния.

Това което пропуснах да спомена е, че първият герой от всяка фракция струва 500 точки, като цената на всеки следващ от същата фракция се вдига с по 500 (пр. вторият струва 1000, третия 1500 и т.н.). Това е изключително напрягащо на моменти, особено като се има предвид, че вече си дал не малко пари за играта, и вместо да получиш целия си content и да започнеш да играеш, трябва да натрупаш точки, за да можеш да си отключиш различни персонажи. Клипчетата, които се пускат, като закупиш даден герой, показват неговите силни страни и като цяло подсказват какво всъщност трябва да се прави с него.

Нека продължим със слабите страни, като споменем, че играта е ограничена и откъм брой карти. Като ги играеш първите 5-10 пъти е добре, но като стигнеш стотния брой и започва да ти идва в повече и да искаш малко разнообразие. Ако имаше свобода на избор за промяна на позицията на бомбите или на стаята, която трябва да се защитава, би било направо перфектно, но тази възможност за жалост липсва и това прави картите доста еднообразни. Ограничават се и опциите за барикадиране или атака.

В заключение мога да кажа, че играта е едно от по-добрите заглавия, излезли във First Person Shooter жанра през последната година, и можете да му се наслаждавате както на PC, така и на PS4 и Xbox One. Аз лично успях да тествам играта само на PC и PS4, но не забелязах никакви проблеми с fps, lag или какъвто и да е друг проблем в изпълнението ѝ. Препоръчвам ви я, ако сте фенове на отборно ориентираните игри, заслужава си вниманието.

Автор: Петър „Malygos“ Николов

Редакция: Виктория Вичева

Disclamer: Благодарим на Пулсар за предоставеното копие за PS4, което ни позволи да напишем тази статия.