Лудостта е сляпа. Лудостта ни кара да изтръпваме и да копнеем. Лудостта по дефиниция не е добродетел. За някои е болест, за други – поведение, различно от нормите.

Достатъчно с блудкавите и с нищо незапомнящи се анимета, особено ако ви е писнало от последните слаби години, в които средностатистически заглавия биват прегръщани от масите като техния бог спасител!
Предлагам ви да се запознаете с едно изключително аниме, носещо името Mirai Nikki, и най-доброто според мен за цялата 2011 година. Това творение ни представя шонен в една по-смела и тъмна перспектива. В място, където оцеляването е въпрос на борба, а смъртта е на всяка крачка и потрива доволно ръце, оглеждайки следващата си плячка. Една продукция, породила полемика между критиците и създала един от най-скандалните и култови луди женски образи в аниме историята – Гасай Юно. Тя е наричана още кралицата на яндеретата (yandere) заради всяческото избиване на всеки, имал нещастието да се намира в близост до нейния любим – Амано Юкитеру, познат още като Юки, който е нашият главен герой и представлява просто едно страхливо хлапе без социален живот, чудещо се как да оцелее в смъртоносната игра, от която случайно е станал част.

Бог е мъртъв. Да живее Бог!

Предстоящата кончина на бога на това време и пространство ще е едно изключително събитие. Когато някой умира, той се оттегля и от поста си, а някой друг заема неговото място. В нашите представи е заложена идеята за безсмъртните и вечни богове, но Mirai Nikki ни запознава с една различна трактовка за света. Богът, знаейки за наближаващата си смърт, желае да намери своя наследник в рамките на следващите 90 дни преди началото на апокалипсиса. Всичко звучи чудесно, нали? С малката подробност, че следващият бог трябва да победи още 11 участници в игра на живот и смърт. Всички те притежават силите на своите дневници на бъдещето. Благодарение на тях те могат да следят противниците си и да правят планове за отстраняването им. Това са сили, от които не всеки знае как да се възползва; сили, провокиращи играта на котка и мишка.

Жажда за убийства, жажда за любов

Можем да намерим общо между Mirai Nikki и заглавия като Hellsing, Еlfen Lied, Deadman Wonderland. Във всички тях лудостта, жаждата за кръв и мрачният свят са широко застъпени. Убийствата са често срещани и това допринася за една по-сериозна и тежка атмосфера. Имаме значим зрителски интерес навсякъде, където става въпрос за оцеляване, поднесено като кървава баня на животите. Харесват провокираните чувства от драматичния трилър, изпълнен с лудост и насилие. Най-силният според мен момент в Mirai Nikki не е оцеляването в дългата гонка на смърт, а невъзможната любов между Юки и Юно. Тя не просто го обича, но се изявява и като ревностна пазителка, на която не са чужди плътските радости на любовта. В същото време той предимно се опитва да оцелее. Както знаем, в любовта и войната няма правила. Именно на това ставаме свидетели в това заглавие и, смея да твърдя, то представлява най-силния елемент на анимето. Юно и нейната борба стават синоним за продукцията Mirai Nikki, измествайки на заден план гениалната идея за дневниците на бъдещето.

Творбата е приятна смесица от психотрилър, екшън, мистерия и най-вече романтика.

Сюжетът е същевременно интересен, праволинеен и лесен за проследяване. За съжаление не са малко дупките в анимето, докато в мангата нещата са с една идея по-добри. С прогреса на сериите следваме и развитието на историята. Въпреки че главната идея е спечелването на смъртоносната игра, пред нас на преден план са изведени предимно взаимоотношенията между главните герои. Повечето второстепенни герои са лесно разпознаваеми, особено Минене, но не са достатъчно добре развити. Те са нужният ни инструмент за достигане на края на историята. Виждаме тяхното минало и мотиви. Сред тях има колоритни личности, включително терористка, детектив и религиозен лидер. Нормално е всяка творба да си има добрите и лошите страни. Сюжетът понякога ни тласка от любовна романтична прелюдия до спираща дъха безжалостна касапница. В анимето има няколко ключови момента, които преобръщат историята с главата надолу. Дори развоят в последната арка е загатнат още в средата на анимето. Гледайки развитието на сюжета, често ми се искаше да разгадая мотивите и ходовете на Юно, да видя какво ще направи в следващата серия и къде е лимита на безрезервната й любов. Според мен промяната на Юки от страхливо хлапе в хладнокръвен убиец е изградена изключително правдоподобно, особено от психологична гледна точка. Краят на анимето е трагичен и шокиращ. Не е типичният щастлив изход, въпреки че благодарение на ОВА-та нещата си идват на мястото и бих го нарекъл технически happy end.

Дизайнът на повечето герои е изразителен и лесно се открояват от други заглавия. Имената на персонажите са взаимствани от римската и гръцката митология. Анимацията не е от най-добрите, дори и за 2011 г. На мен лично ми харесваше да гледам, особено в екшън моментите. Работата на Наото Хосода е достойна за адмирации в някои от майсторски режисираните от него серии. Интересно е, че главните озвучители нямат по-сериозни роли след това аниме. Това са Томоса Мурата в ролята на Юно и Мисузу Тогаши в превъплъщението на Юкитеру. Докато разглеждах ролите им като озвучители, останах с впечатлението, че едва ли си изкарват хляба с това. Саунтракът е на добро ниво и песните, ползвани за встъпителния и завършващ клип, са приятни. Те са дело на Faylan и Yousei Teikoku. Любопитното е, че в DVD версията на анимето има допълнителни техни песни. Mirai Nikki провокира създаването на телевизионна драма с алтернативен сюжет, както и няколко spin-off манги, рисувани лично от автора Сакае Есуно (Sakae Esuno).

Заключение

Mirai Nikki е от задължителните анимета за всеки уважаващ себе си аниме фен. То ни дава различна представа за любовта и какво би направил човек заради нея. Историята е достойна за сравнение с трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир. Водопад от кръв и човешки съдби…