Много вероятно е мнозина да не са чували за това аниме. Също както Мушиши и то не успя да получи заслужения hype при излъчването си. За разлика от Мушиши обаче, изглежда скоро няма да получим втори сезон, независимо че има достатъчно материал от мангата. Единственото, което ми остава, е да чакам и да се надявам това да се случи.

Ако ви интересува свръхестественото или окулта, може би ще ви е интересно да се потопите в този свят на духове, проклятия и магии. Ако проявявате интерес към зловещи истории, от които могат да ви побият тръпки, особено ако гледате на тъмно, може би това е заглавието, което ще успее да задоволи желанието ви за нещо по-страшно. Истина е, че няма много заглавия, които да се смятат за добър ужас. Личното ми мнение е, че освен Another и Higurashi no Naku Koro ni, единствено Ghost Hunt заслужава внимание, въпреки че трите заглавия се различават значително едно от друго.

Ghost Hunt разказва историята на младия ловец на духове Шибуя Казуя и интригуващите случаи, които разкрива с помощта на нашата героиня – Танияма Маи, и на група професионалисти. За жалост анимето не успява да покрие цялата манга, но това е може би защото тя все още е била в процес на публикуване, когато се е излъчвало. За сметка на това всички 8 романа от поредицата за злите духове (Akuryou series), върху които е базирана мангата, до 1992 година вече са излезли на пазара. Но явно анимето е останало недооценено до самия си край, което е жалко, при положение че пазарът е затрупан от боклуци.

Историята е разделена на арки, като всеки случай е отделен в собствен арк. В 25-те епизода са събрани общо 8 и те включват както зловещи чудовища, така и почти забавната история с духове, на която беше отделен един епизод. Разбира се, като цяло атмосферата е мрачна и леко меланхолична, но това е разбираемо, като се има предвид каква е главната тематика – екзорсизъм, вдигане на проклятия и прочее. Интересното при Ghost Hunt е, че се наблюдава преплитане на окулта и суеверията както на изтока, така и на запада. Откриват се типичните за Европа полтъргайст и истории за вампири, както и за източна Азия – проклятия и магии. Ако се интересувате от окулта, със сигурност ще ви е интересно да получите допълнителна информация за психометрията, телекинезата, 9-те критерия, според които се определя дали дадено явление е дело на полтъргайст или не, както и редица други факти от нашето съвремие като съществуването на имението Уинчестър или историята за Влад Тепеш, познат още под името Дракула. Личи си, че зад това заглавие има солидна подготовка, включваща многобройни факти както от реалния живот, така и от литературата. И това е неговият неподправен чар.

Въпреки че е шоджо, романтиката тук е оставена на по-заден план, което прави продукцията подходяща дори за хора, на които любовните авантюри не им се нравят. По-плътно застъпена е мистерията около всеки отделен случай и фантастичните елементи, които включват не само призраци, но дори и богове.

Главният герой, чиято история всъщност проследяваме, е Шибуя Казуя – 17-годишно момче, което основава своя агенция за паранормални изследвания под името Shibuya Psychic Research. Характерно за него е, че миналото му и подбудите му да се занимава с това остават неясни почти до самия край на мангата, а анимето дори не успява да се докосне до тях. Освен обширните му познания в областта, той е човек, който има изключително високо мнение за себе си, което му печели прякора Нару (идващ от думата за самовлюбен – нарцисист).

Танияма Маи е главната героиня, която по стечение на обстоятелствата е принудена да работи с Нару. В последствие обаче у нея се пробуждат способности, за които дори не е предполагала, че съществуват. Разбира се, тук не става въпрос за вещерство или телекинеза. Всъщност случаят с Маи е малко по-различен – тя има силно изразена интуиция и предчувствие за нещата, които ще се случат.

Коджо Лин е асистентът на Нару, неговата дясна ръка. По произход той е китаец, поради което има широки познания за различните видове проклятия, използвани в Китай. По японските стандарти може да бъде считан за онмьоджи, тъй като използваните от него методи са много близки с тях.

Такигава Хошо е будистки монах, който отрича седенето в планината. Наместо това се занимава професионално с музика, а екзорсизмът му се явява хоби.

Мацузаки Аяко нарича себе си мико, шинтоистка жрица, но рядко успява да направи каквото и да било, за да помогне. Оказва се, че тя дори не е живяла в храм, както повечето жрици.

Хара Масако е известен медиум, който често се появява по телевизията. Тя е изключително чувствителна и има способността да усеща и вижда духовете, дори да разговаря с тях. Понякога обаче именно това я прави малко или много безполезна, тъй като често бива „извадена от строя“.

Джон Браун e млад екзорсист в класическия смисъл на думата като член на католическата църква. Интересното при него е това, че говори на диалект, характерен за областта Кансай (Осака и Киото), което го прави някак нестандартен.

Що се отнася до анимацията, бих казала, че е стандартна за годината. Като аниме, което е адаптация на манга и романи, излизали предходни години (подобно на Parasyte), дизайнът на героите се различава значително в сравнение с оригиналния, като лично смятам, че тук той е подобрен. По принцип съм свикнала да свързвам J.C.Staff със заглавия, които се характеризират със сладурския външен вид на героите и атмосферата като Shakugan no Shana, To Aru Majutsu no Index, Zero no Tsukaima и др. Затова бях и приятно впечатлена, че са се справили толкова добре и при мрачните и зловещи сцени в Ghost Hunt.

Саундтракът, написан за тази продукция, перфектно пасва на атмосферата. Като усещане напомня на Досиетата Х, но разбира се, като звучене не се припокриват. Когато мелодията на opening-а започне, това е моментът, в който започва да се надига усещането, че нещо ще се случи – нещо зловещо и може би стряскащо, нещо свръхестествено, нещо необяснимо. Именно затова считам, че е повече от подходящ. Малко са аниметата, които (почти) не използват вокал за opening и/или ending. Наскоро излязло заглавие, което също предлагаше инструментал за свой opening и което малко или много навяваше подобна мрачна атмосфера, беше Gokukoku no Brynhildr.

Ghost Hunt се излъчва през есента на 2006, т.е. през (по мое мнение) най-силния аниме сезон със заглавия като Death Note, Code Geass: Hangyaku no Lelouch, D.Gray-man, Katekyo Hitman Reborn, Kanon (2006), Black Lagoon Second Barrage, Jigoku Shoujo Futakomori. Със сигурност мога да кажа, че Ghost Hunt гордо се нарежда до тях и дори (според мен) е над нивото на някои от споменатите заглавия.

Не мислете обаче, че Ghost Hunt има нещо общо с безмозъчните ужаси, които ни предлага Холивуд. Тук не се набляга на стряскащите моменти, а на добре изградената мистерия, комбинирана със зловещи нотки. Не е нужно да се стряскате през 5 минути, за да бъде един филм или друга визуална продукция „страшна“. Това може да се постигне по други, по-изпипани методи. Като цяло обаче целта на анимето не е да ни плаши, независимо от самото заглавие, което малко или много напомня за Ghostbusters, а по-скоро да ни разкаже историите на онези, които не са успели да преминат към светлината. В това отношение се забелязва главната разлика между западния и източния тип ужаси. Разбира се, може да пробегнат тръпки по гърба ви докато гледате, но със сигурност няма да си „изкарате акъла“ нито веднъж. Просто това не е нещо, което можете да откриете в Ghost Hunt.

Автор: Мартина “Loveless” Вичева

Редакция: Виктория Вичева