Summer Wars е филм от 2009 г. на режисьора (и създател на историята) Мамору Хосода. В началото на аниме кариерата си изобщо не разбирах защо трябва да преглеждам режисьорите, но с времето всеки си изгражда вкус и предпочитания. Мамору Хосода е един от най-популярните режисьори в днешни дни и, честно да си кажем, има защо. Предшестващи негови творби са шестият One Piece филм и Toki wo Kakeru Shoujo (The Girl Who Leapt through Time). По-късно той направи и Ookami Kodomo no Ame to Yuki (Wolf Children), както и съвсем пресния филм Bakemono no Ko (The Boy and the Beast).
Има много анимета, които са базирани на игри (Persona 4: The Animation, Devil Survivor 2: The Animation, Devil May Cry, Blade & Soul, Steins;Gate и почти безброй още), но какво става с тези от нас, които искат да видят себе си като геймър, преобразен в аниме герой? Немалко са добрите анимета, които съумяват да пресъздадат адекватна гейминг среда. Но колко всъщност са тези, които го правят без да развалят нещата по един или друг начин? Понякога игрите са точно това, което всички познаваме – средство за забавление, но и един специален свят, който няма нужда от ненужни сравнения с “реалния живот”.
Реализъм в Гейминга
Истинският геймър, който не е обсебен до полуда от хобито си и осъзнава, че не може да живее в мазето на майка си цял живот, има любовни влечения, има учебни или служебни терзания, има живот отвъд гейминга. Истинският геймър се превъплъщава в своя аватар или герой, но реално не помним да сме били вътре в игрите, на които се отдаваме. Колкото и трудно да е, Sword Art Online е малко реалистичен вариант. Е, има и такива, които успешно комбинират хобито си с прехраната (е-спортисти, здравейте!), но няма много такива късметлии сред нас.
Summer Wars обаче успява до голяма степен да направи точно това – да пресъздаде новия hi-tech свят, без да го превръща в карикатура или в саркастична шега на гърба на хората, които не мислят само за работа, обучение и пари. Най-красивото е, че без да е идеален, филмът на Мамору Хосода ни демонстрира как в днешния свят на технологичен възход проблемите могат да се създават онлайн и да бъдат успешно разрешени с една класическа партия Ханафуда Кой-Кой.
Авторите успяват да направят реалистична среда без да намесват жестокостта на измамните аватари и как хората лъжат в интернет или това как виртуалната реалност пречи на “истинския” живот на играча. Явно можело и така.
Добре дошли в света на ОЗ
Самият филм започва с представянето на ОЗ – мултиплеър реалност, в която всеки има профил: от собственика на малкото квартално магазинче, през учителката по физическо, до изпълнителния директор на SONY. Всеки ученик, студент, работник, дори военните се разведряват с игри или чатене в ОЗ.
Самото име несъмнено е препратка към старата познайница Дороти и магическия свят на Оз, в който всичко е възможно. Тук обаче, възможностите са опасни, особено ако армията на една властна страна реши да си прави експерименти със средата на ОЗ.
Огромен виртуален свят, но кой го администрира? Тук идва моментът да отбележим малко от недостатъците на филмовия формат в случая на аниме средите, и по-точно краткостта. За жалост, повечето анимари сме свикнали на серии и манга истории в цели томове. Филмовият формат разполага с максимум два часа, за да ни разкаже своята история. Единственото, което разбираме за администрацията и backend-а на ОЗ е, че има хора с акаунти, които почасово помагат с модерирането и поддръжката на системата. Един от тези почасови служители е първият ни главен герой – Кенджи Коисо, математически гений и луд по Нацуки Шинохара.
Любов “на ужким”
Точно Нацуки е нашият втори главен герой. Също член на ОЗ света, тя решава да зарадва баба си за 90-тата ѝ годишнина с новината, че вече е сгодена. За временен годеник “под наем” тя избира Кейджи. За дните около празника той ще се преструва на неин годеник, наследник на стар заможен род и бивш послушник на западно училище, току-що завърнал се в Япония. Колко ли би могло да е трудно? Особено имайки предвид строгата директна наследница на един от родовете, подкрепяли великия клан Такеда (90-годишната баба), семейството от над 10-има души, с което ще трябва да живее измамната двойка и факта, че нищо от горния профил не е дори близко до истината!
Комедийни ситуации могат лесно да последват, но Хосода избира съвсем различен похват. Докато изграждаме странните взаимоотношения между двамата, ние се запознаваме с голямото семейство на госпожа Сакае Джиночи и огромното ѝ влияние върху света. Синовете ѝ са пръснати в правителства, министерства, спешни служби, полиция, армия, политически сили и къде ли още не.
ОЗ и разрухата в реалността
Тук идва и моментът да въведем един пасивно-главен герой. Един от онези типове, които не се появяват, но носят най-ценните за сюжета събития на гърба си – Уабиске. Син на любовница и прахосник в очите на останалите членове на фамилията Джиночи, той е точно това, което Нацуки разбира като идеален мъж – с хубав тен, учил в Америка, с добре платена работа, красавец, интелигентен и отчасти от завиден род.
“Love Machine” е името на най-големия му проект до момента. Това е изкуствен интелект, който сам се учи и е меко казано жаден за знания. Неслучайно Пентагонът е решил да го изпробва в ОЗ, за да провери колко точно трябва да плати на Уабиске за патента.
Но, както често се случва, нещата не стават по план. ОЗ не е само социална мрежа, игра или дори виртуална вселена. Там съществуват реални хора и също както във всяка игра – играчът има огромно значение за събитията. Така един код води до друг и Love Machine създава свят в света. ОЗ вече никога няма да е същият, а хората ще си имат едно на ум…
Колко лесно е според вас да откраднеш данните на собственика на един профил в мултиплеър среда? А сега си представете, че това е желанието на изкуствен интелект, който може директно да се свърже с кодовете на платформата. Супер, а? А сега си представете, че данните на този човек съдържат информация за насочването на сателити и тяхното падане на сигурно място върху планетата Земя… Какво ли ще стане, ако този изкуствен интелект се раздразни?
Да спасим планетата чрез VR
Нашият антагонист, за жалост, е още едно от недоизпипаните неща в историята. Дали заради невъзможност на ума или на времето, той действа леко нелогично, не толкова като любопитко, а като отмъстителен злодей. Обсебен от идеята да знае и има всичко, той някак стига до извода да разруши света. Е, добре че имаме математическия гений Кейджи, за да го спаси. Да, ама не.
Всъщност нито Кейджи, нито Уабиске, собственият създател на интелекта, нито най-добрият боец в реалността на ОЗ (отново член на същата фамилия), успяват да победят противника.
Единственият останал вариант е акаунтът на младата Нацуки – неразработен, недоизпипан и ползван само за комуникция. Тийнейджърката се изправя пред Love Machine за едно последно предизвикателство – партия Ханафуда Кой-Кой, класическа японска игра, в която всеки от семейството е добре обучен от главата на фамилията Сакае. А залогът? Светът.
Не, Нацуки е просто човек и също както чичо си, приятеля си и племенника си, тя прави грешки. Дори и редкият артефакт, подарък от автоматизираните пазители на виртуалната вселена, не е достатъчен, за да може тя да спечели сама срещу съвкупния интелект на Love Machine. Само с помощта на свободновиреещите аватари тя може би ще успее да спаси света от ужасяващите резултати от действията на Love Machine. Дали геймърите успяват да надделеят и какви методи ще използват, ще оставя да видите сами.
История, детайли, музика – на кратко
Нека събера всичко сухо на едно място: музиката на Summer Wars е в основата си посредствена. С времето става по-добра, но все нещо не ѝ достига. Отговорникът за оформлението е Акихито Мацумото, който има всичко на всичко четири проекта в биографията си. Все пак не се е справил ужасно, но определено няма да запомним Summer Wars с музиката.
Анимационните детайли във филма са едно от най-красивите неща в него. След като съм гледала как в Bleach героите се “биеха” на бял фон в продължение на няколко епизода, обръщам сериозно внимание на анимациите. В този филм наблюдавах как и най-малкият детайл се движи. В много сцени, докато гледаме основната сцена на преден план, отзад намираме подробно анимирани второстепенни сценки с хора, които ядат, говорят, смеят се или пък с боричкащи се деца. Като зрител, това ме ласкае.
За десерт съм оставила критиката към основната част от историята, което за много от гледалите този филм се е оказало основният “препъни-камък”. Вижте, Summer Wars е филм, който се опитва да обхване поне четири основни жанра в рамките на два часа. Това, разбира се, няма как да стане толкова добре, сякаш са отделни анимирани серии от по 26 епизода всяка. Ако искате да гледате това, то определено бягайте надалеч от този формат.
Съвет? Гледайте и Summer Wars, и останалите творби на Хосода, дори и да сте предубедени към аниме филмите като цяло. Повярвайте ми, не само Миядзаки може да прави проекти с красива сценография и приятни диалози, скрити зад пищността на интересни и пленителни истории, изразени чрез учудващо добре изградени герои. Не сте съгласни? Споделете защо не трябва да съм толкова заслепена от Хосода в коментарите под тази статия!!
Shinnona
Редакция: Zeuss