Излъчване: 09.10.2014 — 26.03.2015 г.
Студио: P.A. Works
Епизоди: 24 (завършено)
Жанр: комедия, драма, ежедневно
Възрастово ограничение: 13+ години
Продължителност: около 24 мин./епизод
Когато в третия брой на Anime Inn правехме разбивка на летния аниме сезон на 2014 г., изпуснахме да споменем едно от най-добрите заглавия в него и сега ще поправя тази грешка, като му направя подобаващо ревю. Анимето Shirobako е оригинално slice of life (ежедневно) заглавие на студио P.A. Works. Това е аниме, което всеки аниме фен трябва да изгледа в един момент от живота си. И сега идва изразът „Но това го казват за почти всяко аниме!“ Да, съгласен съм, фразата „Трябва да го гледаш на всяка цена, иначе не можеш да се наречеш аниме фен!“ е доста изтъркана, но това аниме заслужава да бъде изгледано.
Историята проследява живота на 5 момичета от ученически аниме клуб и мечтата им да направят собствено аниме след като завършат. Да, правилно разбрахте, в анимето се разказва за това как всъщност работи аниме индустрията в Япония. Такава свежа концепция не съм виждал от Bakuman насам, а последното заглавие беше адаптация към манга. Това, че е оригинално заглавие, дава на режисьора голяма свобода на развитие и той наистина се възползва от нея. С всеки следващ епизод, все повече и повече се привързваш към персонажите и се чувстваш като част от тяхното ежедневие. Започваш да страдаш с тях, да се радваш с тях и да им симпатизираш. Историята беше разделена на две основни части: първата половина от анимето се разказваше за анимето „Exodus!“, което беше оригинално заглавие на компанията, в която работи Аой Миямори (Aoi Miyamori), а втората част се разказваше за „Third Aerial Girls Squad“, което е адаптация на манга. В анимето се показва какви са трудностите при единия и другия вариант, колко е трудно всъщност да работиш в индустрията, как нещата никога не вървят по план и как да се пребориш с проблемите. Първият епизод от „Exodus!“ и от „Third Aerial Girls Squad“ са съответно 1-вият и 2-рият епизод от Shirobako Specials.
Всеки един от персонажите в анимето търпи своето развитие дори в най-малките моменти на тяхното показване, а те са толкова много, че ще ми отнеме много време да ги изброя. Въпреки че основната историята се върти около живота на Аой и нейните съученички: Мидори Имай (Midori Imai), Шизука Сакаки (Shizuka Sakaki), Миса Тоудо (Misa Toudou) и Ема Масахару (Ema Masaharu), нито един от другите персонажи не е пренебрегнат. Всеки персонаж си има мечта и се стреми с пълна сила към нея. Разбира се, има и изключение — Миямори не знае какво всъщност е целта ѝ в живота, но знае, че иска да работи в аниме индустрията. Няма как да не спомена обаче черната овца на анимето, а именно Таро Таканаши (Tarou Takanashi). Това е персонажът, който прави най-много грешки и е обвиняван за всичко. Общо взето, през цялото аниме ще чувате фрази като „Е, не може да са толкова зле, колкото Таро.“; „По-добре да бях оставил Таро да ги нарисува.“; „Бих предпочела да работя с Таро.“ и т.н., като всяка от тези фрази има за цел да представи колко зле е ситуацията. Като цяло той е мярката за това колко зле са всъщност нещата. Въпреки че е тоталният оптимист и няма никакви лоши чувства, той е персонажът, който винаги оплесква нещата и някой трябва да се намеси, за да предотврати катастрофата, която е предизвикал.
Анимацията е много семпла и приятна за окото. Не можем да се оплачем от качеството. Начинът, по който са нарисувани и персонажите, и обстановката, само допринася за това да се впуснеш в анимето и да си помислиш, че си част от него. Opening-ите описват много точно какво е настроението в анимето и какво да очакваме да видим. И римите, и сцените, които са вложени в него, могат да ти представят атмосферата в кратките минута и половина, което си е постижение, тъй като много малко анимета успяват да предоставят това чувство толкова добре. За сметка на това ending-ите нямат почти никаква връзка с анимето, като текст, но са изключително приятни за ухото. Докато при първия няма никаква символика в своите кадри, във втория това не е така. Там се набляга на всичките стъпки, през които се минава за създаването на един персонаж в даден кадър от аниме. Разбира се, има по един специален opening и ending, които са само за 1-вия и 19-тия епизод съответно и които са много приятно допълнение на историята. Повечето от останалото озвучение обаче е много слабо, тъй като не то е фокусът, и доста често може да мине половин епизод преди изобщо да се усетите, че няма музика или че тя е изключително тиха.
В заключение искам да кажа, че това е едно от най-добрите анимета, които съм виждал от много време насам. Бих го препоръчал и на хора, които тепърва започват по-сериозно да гледат аниме, защото ще им даде ясна представа за това колко е трудно да се изкара качествен (аниме) продукт.
Оценка: 10/10
Обосновка:
1. Интересна и приятна за следене история.
2. Показва индустрия, за която имаме малка представа.
3. Изключително добро развитие на персонажите.
4. Представя реални социални проблеми.
Автор: Петър “MALYGOS” Николов