Започнах да гледам Orange, защото ми бе препоръчано от приятелка, почитателка на шоджо заглавията. В интерес на истината, нямах големи надежди – очаквах стандартната сладка, на моменти може би малко лигава, училищна романтика. Още с първия си епизод обаче Orange се откроява от аниметата  от жанра си с оригиналния сюжет, в който се преплитат дори елементи на научна фантастика.

На първия си учебен ден в гимназията главната героиня, Нахо Такамия, получава писмо, написано от самата нея 10 години в бъдещето. То много ясно описва училищния й живот, който е тясно свързан със съученика й Какеру Нарусе. Бъдещата Нахо се опитва да предотврати своите грешки и съжаления, като по този начин помогне на самата себе си да вземе правилните решения навреме, особено тези, касаещи Какеру.

Нахо е сладка, невинна и срамежлива, но с всеки епизод все по-решителна. Харесва ми, че характерът й непрекъснато търпи развитие. От своя страна, Какеру ме накара да се влюбя в него още от първия епизод. Неговият характер също е многопластов, като зад милата му усмивка се крие много.  Напомня ми на Коу Мабучи от Ao Haru Ride. Второстепенните герои, приятелите на Нахо и Какеру, също много ми допадат. Азуса Мурасака например  е един от любимите ми персонажи – вечно усмихната и жизнерадостна.

Арт стилът е характерният за този жанр. Пейзажите са великолепно нарисувани – при вида им всеки път затаявам дъх. Интрото се вписва добре в атмосферата на заглавието и представлява едно приятно начало на всеки епизод. Кана Ханазава, позната с ролите си на Анри от Durarara и Шиеми от Ao no Exorcist,  лично за мен е много добър избор за озвучител на Нахо.

Най-голямо впечатление ми направи дълбочината на сюжета. Orange не е просто историята на двама влюбени гимназисти. Анимето поставя въпроси като: „Възможно ли е да пътуваме през времето?” и „Може ли бъдещето да бъде променено чрез настоящето?”

В Orange е постигната и изключителна съвместимост между отделните жанрове.  Завладяващ микс е от романтика, умерени количества драма и трагедия, редуващи се със свежа комедия. Липсват мелодрами или твърде сладникави моменти между Нахо и Какеру. За моя радост, някои от най-големите шоджо клишета също са избегнати, а емоциите на героите са представени реалистично.

Според мен Orange е глътка свеж въздух сред вече изтърканите романтични анимета. Препоръчвам го на всички почитатели на жанра.

Ангелина “Lina-chan”