Познато още като: The Plamemo, プラスティック・メモリーズ
Излъчване: 05.04.2015 — 28.06.2015 г.
Студио: Doga Kobo
Епизоди: 13
Жанр: комедия, драма,романтика, научна фантастика, ежедневие
Възрастово ограничение: 13+ години
Продължителност: около 24 мин./епизод
Ревюто е базирано на първите 4 епизода
Когато правих краткия си подбор на аниметата от новия сезон, това заглавие ми хвана окото. Като гледах трейлъра му, останах с впечатлението, че няма да е нищо особено, но реших все пак да му дам шанс. Мога с ръка на сърцето да кажа, че не съжалявам за избора си. Plastic Memories е от тези анимета, които не звучат толкова добре на хартия, но са много добри като продукция. От това, което съм изгледал до момента, само третият епизод ми се струва по-слаб като история, защото наблегна прекалено много на извънработния живот на главните персонажи.
Историята в анимето се развива в близкото бъдеще, когато хората са създали андроиди, които могат да чувстват и събират спомени. Има само един проблем обаче — тези андроиди работят ефективно само 81 920 часа или 9 години и 3 месеца, след което започват да губят спомените си и да се развалят. Ето тук идва и работата на главните ни герои. Тя е свързана с това да убедят собствениците на тези андроиди (андроидите се наричат Гифтия (Giftia)) да подпишат договор за терминирането им преди да станат дефектни. И като цяло това е и основният сюжет на анимето. Интересно е да се срещнеш с хора, които са се привързали към своите андроиди и не искат да ги загубят, както и с Цукаса Мизугаки (Tsukasa Mizugaki) и Айра (Isla), които успяват да убедят тези хора да се подпишат. Чувството да видиш как някой се разделя с Гифтията си, която се е превърнала в част от семейството му, е изключително трогателно и е един от най-големите плюсове на анимето.
Арт стилът е доста приятен за окото, но сравнително стандартен. Има персонажи, които изглеждат като други персонажи от други анимета. Това е може би най-големият минус, който мога да изложа. Като изключим визията на героите, фонът е на средно ниво. Няма да видите страхотни, взимащи дъха гледки, но не е и размазан или отвратително направен. Нивото на анимация е на много добро въпреки изложените дотук минуси. Оригиналността може да не е силната страна на това студио, но определено знаят как да вдъхнат живот в рисунките си.
Озвучението на opening-a не е нещо, което ще запомните и ще си тананикате в свободното си време, но предава до известна степен самото чувство на анимето, повече в анимацията и текста, отколкото в музиката. Ending-ът от друга страна е брилянтно направен. Той е едва ли не една кратка история, разказана в минута и половина. Музикалното оформление е страхотно подбрано, лириките са точно на място, а стилът на по-груба анимация само допълва сцените. Това е един ending, който няма да забравя дълго време след като съм изгледал анимето.
Безспорно Plastic Memories е едно от по-добрите анимета на сезона. Въпреки бавния си старт, анимето има потенциала да бъде изключително интересно. Смятам, че това е заглавие, което заслужава да бъде гледано, ако не за друго, то защото е по-добро от алтернативите, които предлага този сезон.
Оценка: 8,5/10
Петър Николов — Malygos