One Punch Man
Излъчвано: 5 Октомври 2015 – 21 Декември 2015
Студио: Madhouse
Жанр: Екшън, Фантастика, Комедия, Пародия, Суперсили и Сейнен.
Ревюто е базирано на първите 10 епизода.

Рядко се намира заглавие, което да съм очаквал толкова нетърпеливо колкото One Punch Man. Следя мангата още от самото ѝ начало и до такава степен ми хареса, че не можех да дочакам до следващата глава, за да разбера какво ще се случи по-нататък. Поради тази причина реших да прочета оригиналното произведение One Punch Man (One). То е толкова скандално нарисувано, че може да се оприличи на груби скици с история (реално е WebComic). Въпреки че има объркващи моменти, нито за миг не съм загубил интерес в него. Когато научих, че ще правят аниме по мангата, имах доста високи очаквания за него, които за жалост не бяха оправдани.
Не бих казал, че One Punch Man се отличава с историята си. Всичко се върти около главния герой – Сайтама, който успява да побеждава враговете си само с един удар. Това хем звучи просто, хем съдържа в себе си много повече от това, което се вижда на пръв поглед. Един от основните минуси на анимето е, че изпуска въвеждащи сцени и обяснения за случващото се или за отминали събития, които фигурират в мангата. Това е основната ми забележка към него. Радвам се, че са запазили историята едно към едно с тази от мангата, защото в противен случай анимето щеше да се окаже още по-голям провал (според мен).

Имам смесени чувства за това как изглежда One Punch Man. В първия момент се наблюдават детайлно представени изображения с ясен фон и добре анимирани персонажи, а няколко кадри по-късно изглежда все едно някой е решил да се изгаври с анимето. Това личи в недовършените черти, размазаната анимация и цялостното чувство, че анимето не би трябвало да изглежда така. Да, знам, че това може би е нарочно направено в опит да пресъздадат даден момент от мангата. Вместо да помага обаче, само служи, за да дразни окото и да разваля цялостното преживяване. Има сцени, които, колкото и да се опитват, няма да успеят да пресъздадат в анимето. Тази, в която Соник и Сайтама се срещат в дуел, е в пъти по-добре пресъздадена в мангата и доставя много по-голямо удоволствие. То се базира на стационарното описване на ситуацията в мангата, докато в анимето трябва да присъства динамика.

Много лошо впечатление ми направи подбора за opening и ending. Може би е поради моя вкус към музикални оформления, но просто някой да ми крещи „УАН ПЪЪЪЪЪНЧ“ за opening, някак си не ми стои добре. Като цяло не мога да го понасям и затова го пропускам всеки път. Ending-ът от своя страна е една идея по-успешен, тъй катоуспях да го изслушам докрай, но като цяло не е нещо особено. За сметка на това съпровождащата музика ми допада. Използват се много рок или метъл елементи, които придават по-тежка атмосфера на анимето. На моменти даже предпочитам да се вслушвам в музиката пред това да следя събитията.

В заключение мога да кажа, че анимето има своите силни и слаби страни. Като самостоятелно произведение бих му дал доста висока оценка, но ако взема предвид мангата, няма как да го оценя по същия начин. Може би летвата ми за търпимост е снижена по-ниско заради очакванията ми за анимето, но не мога да отрека голямата доза популярност, която дойде с него. Надявам се, че това ще накара многото нови фенове да се запалят и по мангата. Това е едно от аниметата, които трябва да гледате, ако не сте чели мангата, а за феновете ѝ препоръчвам да не го гледат със завишени очаквания.

Петър „Malygos“ Николов

Лична оценка: 6/10
Оценка, ако не бях чел мангата: 9/10